За щастие, ако се вгледаме внимателно има някои признаци, които ни разкриват тяхната тревожност.
1. Детето често казва, че не може да заспи докато се прозява.
Връзката между тревожността и проблемите в съня е добре известна на всички нас. Възможно е стресът да пречи на заспиването, да доведе до непрекъснати събуждания през нощта и съответно, трудно събуждане сутрин. Има нови доказателства според, които прозяването, дори когато детето е отпочинало, може да бъде симптом на тревожност.
Чрез прозяването организмът приема повече кислород за да “нахрани” мозъка, когато е много активен и за спомагане на реакцията на стрес за организма. Ако детето не може да спре да се прозява, дори след пълноценен нощен сън, то има вероятност да изпитва тревожност.
2. Болки в корема.
Често болките в корема са си обикновени болки. Но, ако детето ви има упорити такива, особено преди контролно, преди ходене на училище или преди важно събитие, това е знак, че изпитва тревожност.
Първа стъпка за да установите дали детето изпитва болки в корема заради тревожност е да посетите лекар. Ако болките наистина се дължат на тревожност , има много умения за справяне, чрез които може да научите детето да трансформира тревожността в положителен катализатор за промяна.
Като начало може да му покажете как да прави бавни и дълбоки вдишвания- това ще насити мозъка с кислород и ще върне тялото в режим на покой.
3. Гняв и враждебност.
Нека си припомним режима “борба или бягство”. В този случай “борба” не е само образно понятие. Често гневът, който децата изразяват се корени в конфликтите или обстоятелствата предизвикващи тревожност, които те изпитват. Когато започнете да гледате на гнева на детето като на безпокойство, започвате да го третирате по различен начин. Детето трябва да разбере границите на това поведение, но усещането за срам може още повече да засили тревожността.
Ако имате малко дете и то изглежда ядосано без видима причина се постарайте да му осигурите пълно внимание. Седнете до него, прегърнете го и му покажете, че е в пълна безопасност. Гневът е вторична емоция, опитайте да откриете първичната емоция, която е в дъното и го е предизвикала.
Ако детето е тийнейджър, често избухва и е нападателно се опитайте да потиснете инстинкта си и му покажете, че заедно ще се справите с всичко и сте в един отбор.
4. Ами, ако..?
Трябва да притежавате изключително търпение за да отговаряте на всяко “ами, ако..?”, което идва от устата на тревожното дете. Но вероятно детето намира в това начин да контролира ситуация върху, която няма контрол. Ако успее да се подготви за всеки лош сценарии, то няма да бъде неподготвено.
Опитайте да превърнете неговото “Ами, ако..?” в “Какво като..”, така например, ако детето каже: “Ами, ако никой не носи маска на маскения бал в училище?”, вие отговорете с: “Какво като си единствения, който ще носи маска?” Тази много фина промяна ще позволи на префронталния кортекс на детето да започне да се включва в разумна, рационална мисъл.
Ако това не е достатъчно и не помогне, измислете заедно с детето възможно най-лошия сценарий, който е толкова невероятен, че ви кара и двамата да се смеете. Приливът на ендорфин от смеха може да промени химическите сигнали в мозъка достатъчно, за да намали тревожността.
Свържете се с мен
5. Непрекъснати сълзи.
Много често тревожността и сълзите вървят ръка за ръка, но това не винаги е лошо. Изследванията показват, че плачът може да е полезен и разтоварващ за едно тревожно дете, ако то се намира в подходяща среда. Всъщност, една трета от случаите на плач, водят до положителна промяна в настроението, ако човекът е получил правилна подкрепа.
Тайната е да представите подходяща среда на детето си докато плаче, като едновременно с това го учите как да избягва да плаче в неудобни ситуации. Когато то плаче сякаш без причина, нека си поплаче. Но след като се успокои му обяснете, че много често тревожността и сълзите се появяват заедно. След това поговорете за възможните причини за нея и за подходящи стратегии за справяне заедно.
Постигането на по-добро разбиране на случилото се, след като детето е изляло емоциите си, може да му помогне да придобие по-добро чувство на контрол.
6. “Не искам да..”
Избягването е един от най-мощните инструменти, които всички използваме за да не се изправим пред страховете си. Когато си дете, обаче, нещата, които избягваш (раздяла с родител, посещение на училище) са неща, които се налага да правиш редовно. Ако детето започне да казва, че не иска да прави неща, които по принцип прави с желание, има вероятност нещо да се е променило по отношение да дейността и връзката, но не знае как да го изрази с думи.
За съжаление избягването може да осигури само краткосрочно успокоение и всъщност само да усили тревожността. За да прекъснем цикъла на избягване трябва да създадем мини цели, които децата да постигат. Мини целите могат да причинят малък дискомфорт, но не достатъчно за да доведе до избягване на участие процеса. В крайна сметка мини целите водят до голямата цел.
7. Не мога!
Перфекционизмът и тревожността много често вървят заедно. Ако детето често се отказва лесно, преди дори да е опитало нещо ново, много е вероятно да изпитва тревожност, а не липса на умения. Въпреки това, умението да опитваме и да се проваляме е ключово за личностното ни развитие и ще ни служи през целия ни живот. Важно е да обърнем внимание да собствените ни неуспехи. Говорим ли за тях и за това какво сме научили от тях? Как реагираме?
След това е важно да трансформираме задачата в по-лесни стъпки, които ще донесат усещане за успех. Веднъж, щом детето усети няколко “победи”, след като е изпитвало страх от провал, то може да изолира задачата, върху която трябва да работи. Окуражете детето да не спира да опитва, като отчитате и малките му успехи, но не пропускате да му обясните, че и неуспехите са важни и му помагат да се учи и развива.
Би било чудесно, ако можеше децата ни да се обърнат към нас и да ни обяснят, че се чувства тревожни, като след това назоват и причините за това. Но това е умение, което евентуално ще дойде с времето и възрастта. Междувременно, вглеждането и вслушването в децата ни и всички тези знаци може да ни помогне да разпознаем тревожността.
Ако имате притеснения, с които не успявате да се справите, потърсете консултация със специалист. Навременната намеса на такъв, би била по-ползотворна за детето.