Обикновено родителите изпитваме безсилие, когато разберем, че детето ни изпитва страх. Светът, който заобикаля възрастните и децата е един и същ, но ние го възприемаме като безопасно място, а децата обратното. Те все още нямат знанието и сигурността, които родителите са изградили. Наша задача като родители е да създадем чувство за безопасност за детето си във всяка една стъпка от развитието му.
Страхът е естествена човешка емоция. Свързан е със себесъхранението. Прави ни предпазливи и увеличава чувствителността към евентуални заплахи.
Във всяка възраст децата изпитват различни заплахи. Това е напълно нормално, защото те са уязвими при нови предизвикателства, среща с непознати хора, силни шумове и други.
Страхът се появява в ранна детска възраст- около 6 месеца. Не малка част от бебетата и малките деца са предпазливи по отношение на непознати възрастни хора. Някои от тях и към нова играчка. Не започват да играят с нея докато не я опознаят или при повторно насочване на вниманието към нея.
Около 2-годишна възраст децата се страхуват да останат сами, от непознати хора, от всичко непознато за тях. В този период, страхът се активира най-силно при раздяла с най-значимите фигури- мама или татко.
От 2 до 4 години децата се страхуват от: различни видове сенки; да спят сами; силни шумове; от тъмното; от гръмотевици.
От 5 до 7 години децата се страхуват: от отхвърляне; от тъмно; от смъртта; от лекари и медицински процедури.
От 8 до 11 години: от училищен провал; от подигравки; от духове; от отхвърляне от другите; от смърт и болести.
От 12 до 16 години: провал в училище и спорта; страх как се представят пред другите и как ги възприемат; страх от обиди и подигравки от връстници; страх за собствената им безопасност.
Юношеството е място на екзистенциална тревожност: Какъв е смисълът на живота?
Какво е мястото ми в него?
Понякога детето изпитва тревога, защото не може да разбере или назове емоциите си. Когато то не ги разпознава, не може да обясни какво чувства и това поражда страхове.
Страхът при децата (както и при възрастните) поражда разнообразни преживявания.
Каквато и да е причината, не бива да забравяме, че детската тревожност е болезнена и не трябва да я омаловажаваме.
Изрази като: “Виж, никой друг не се страхува”; “Глупаво е”; “Ела да видиш, че няма нищо” – няма да помогнат.
Свържете се с мен
В книгата си “Срещу безпокойството”, Д-р Лорънс Коен изброява някои разнообразни прояви, които са вследствие на страх и тревога:
- Тревожни и песимистични мисли;
- Липса на когнитивна гъвкавост, избягване на всяко ново нещо или силна реакция при промяна;
- Често уриниране, стомашно – чревни проблеми;
- Нервни навици като гризане на нокти; дърпане/ дъвчене на дрехи; дъвчене на косата;
- Емоционално състояние на паника, страх, тревога, постоянна мнителност;
- Страхове от специфични неща ( могат да бъдат въображаеми или реални)- чудовища под леглото, духове или кучета;
- Отбягване на всичко, което води до тревога и страх;
- Физически усещания – свиване на стомаха, разтуптяно сърце, потене, повърхностно дишане;
- Поведенчески модел като срамежливост, стеснителност, нерешителност.
Възможно е тревожността да превземе както мислите, така и тялото, емоциите, действията, поведението, както и взаимоотношенията на детето с околните.
Дете, което изпитва страх или тревожност има нужда да бъде подкрепено и разбрано. Да бъде изслушано.
Подкрепете детето си като го изслушате, разберете и заедно потърсите отговор какво всъщност се крие зад страха, който успява да назове.
Без значение какъв е страхът, който изпитва детето или на каква възраст е- най-важното е то да чувства подкрепата ви и това, че сте до него. Прегръдката, хващането за ръка- ще дадат усещане за това.
Приемането е обратното на омаловажаването.
Фрази като: “Ела, да видиш, че няма нищо под леглото” или “Глупаво е да се страхуваш” могат да бъдат заменени с: “Искаш ли да погледнем заедно?” и “Всички понякога се страхуват, дори и възрастните”.
По този начин ще покажем на детето, че приемаме страховете и тревогите му и всичко, което чувства е нормално.
Това, което децата споделят е важно за тях. За да изградим здрава връзка е важно да ги разбираме и подкрепяме. Да ценим всяко тяхно преживяване, всяка емоция. По този начин те ще знаят, че винаги ще има кой да ги изслуша и разбира.
Ако усещате, че не успявате да се справите с чувство на страх и тревожност у вашето дете, потърсете специалист. Всяка навременна намеса на такъв би благоприятствала процеса на справяне с проблема.