Детето ви среща ли проблеми с писането?

Затруднява ли се да различава буквите една от друга?

Вижте какви са ранните симптоми при деца в предучилищна възраст възраст:

• Проговарят по-късно от връстниците си
• Произнасят думите с повече затруднения спрямо останалите деца
• Бавно научават нови думи
• Забравят думата,която им трябва
• Срещат трудности при научаването на азбуката,числата,дните от седмицата,формите и цветовете.
• Трудно им е да се научат да пишат букви
• Трудно казват стихчета
• Бавно развиват фината си моторика
• Трудно им е са различават отделните звуци в думата
• Трудно разпознават рими и трудно измислят римуващи се думи.

Внимателното наблюдение от страна на добре информираният родител или учител може да разпознае симптомите на дислексия в ранна детска възраст и с навременна специализирана помощ да се избегнат множество проблеми, породени от неправилно отношение към детето.

Децата, които страдат от дислексия са интелигентни и умеят да се изразяват и да обясняват добре, но реалните им резултати са ниски.
Често децата се диагностицират с дислексия, когато започнат училище. Важно е да се знае,че проблемите при тях не са от мързел, лошо преподаване или недостатъчно учене.

Общите прояви на дислексия

Общите прояви на дислексия са свързани с психомоторното развитие, поведението,особеностите на емоционалното и познавателно развитие.

Разминаването между възможностите и реалните постижения е основен критерий за разпознавана на дислексия. Детето с дислексия е будно, с интелигентност над средната,устно се изразява по-успешно, но в писмеността, четенето и правописа не се справя. Важно е на ранен етап да се разграничават специфичните нарушения на способността за учене от нормалните проблеми с училищната успеваемост, за да се разработи адекватна орограма за справяне с проблема.

Дефицит на вниманието е характерен за децата, които страдат от дислексия, но не е задължителен.Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното(дефицит на селективното внимание) ,неспокойствие, дезорганизираност, импулсивност, свръхбъбривост. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата – дислектици възприемат цялостната картина на заобикалящата ги действителност, без открояване на детайлите, както и на силно развитото им любопитство по отношение на всичко, което се случва около тях.

Свържете се с мен

Известно е, че вниманието е определящо при овладяването на езиковата система и свързаните с нея умения за четене и писане. Затова много често ниските училищни постижения се обясняват с дефицита на внимание. Ако попаднат в този капан педагозите и родителите рискуват да задълбочат проблема,като изчакват детето да порасне и поведението му да отшуми или като го натоварват с прекалено много изисквания и негативно отношение, без реално да помагат за справяне с проблема.

Възможни са и паметови нарушения. Проблемите с паметта засягат най – често краткосрочната и работната памет особено по отношение за зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на “вътрешната реч”, която има линейно – последователен характер, докато на мисленето на децата с дислексия протича в цялостни образи и картини.

Дефицит на социалните умения.

При тези поведенчески нарушения се засягат уменията в три области:

• умение за преценка за настроенията и начина на мислене на другите
• приспособяване към атмосферата в определена социална ситуация
• избор на приемливо поведение.

Децата – дислектици често проявяват липса на деликатност и тактичност. Те могат са споделят много лична информация със случайни събеседници или да не знаят как да установят контакт с тези,с които искат да бъдат приятели. Поради тази причина те трудно създават и поддържат приятелства и често са изолирани от връстниците си.

Дислексията може да повлияе на самочувствието в крехка детска възраст, когато училището е много съсредоточено точно върху онези умения, с които дислектиците имат проблеми – като запаметяването и автоматизацията на изписването на буквите например. За съжаление, все още в много учебни среди на такива деца се присмиват, а учителите ги притискат и изискват от тях резултати както при останалите. Затова е много важно да се създаде позитивна среда, така че детето да ходи с радост и желание на училище и да мисли колко ще се забавлява с връстниците си. Проявявайте разбиране и търпение към детето, обичайте го и се вслушвайте в него.