Емоционалната интелигентност е способността ни да назоваваме и разпознаваме, както нашите чувства и емоции, така и на другите. Да ги управляваме, коригираме за да се адаптираме към различните ситуации в живота и да постигаме дадени цели.

Емоционалната интелигентност се възпитава трудно, но може да помогне на децата от най-ранна възраст да бъдат по-спокойни, да създават приятелства и управляват конфликти. Ако едно дете може да изрази емоциите си ясно е по-вероятно да изгради приятелски взаимоотношения в сравнение с дете, което крещи и е гневно.

Владеене на емоциите

Децата, които са подкрепяни да приемат и изразяват емоциите си, израстват по-уверени, с по-високо самочувствие и реална преценка за себе си и собствените си качества. Всяко разочарование ще бъде не толкова болезнено за тях и те ще са готови сами да търсят решение на проблемите си. Ще се научат на отговорност и емпатия спрямо другите, много по-рядко ще попадат в ситуации, в които да се самообвиняват.

Деца, които умеят да владеят емоциите си работят по-упорито и постигат по-добри резултати в училище.
Децата най-лесно се научават да уоравляват емоциите си, когато са сигурни, че ще бъдат чути и разбрани. Това ще ги накара да бъдат по-спокойни и свободно да дадат израз на вътрешния си свят.
Колкото повече игнорираме чувствата му, толкова по-силно и настоятелно ще ни ги показва – ще се държи предизвикателно, ще плаче, ще се гневи. Всяко дете има нужда да бъде разбрано и забелязано, да знае, че до него има възрастен, който го разбира и подкрепя.

Свържете се с мен

Деца, отгледани в семейство, в което има въведени норми на поведение, но не и ограничения на чувствата, порастват с идеята и убеждението, че всички емоции са приемливи, че са част от нашата същност. Това разбиране дава възможност за повече контрол върху емоциите ни.

Личен пример

Както във всеки друг аспект, и тук е много важен личния пример, който даваме на детето. Много от нас са израстнали с убеждението,че емоциите са опасни. Не възможността да се справим с нашите такива, прави невъзможно справянето и с тези на децата ни. Ако ние самите не можем да се справим с разочарованието, тъгата или гнева на детето му изпращме сигнал, че тези чувства наистина са опасни за да си ги позволи. За съжаление, обаче това не означава, че ще изчезнат, напротив, само ще отнемат способността на децата да се справят с тях.
Най-правилното, което можем да направим в тази ситуация е да се успокоим и да се въоръжим с търпение и съпричастност за да дадем на детето си сигурността, която му е нужна.

Съвети

Ще ви предложа няколко съвета за възпитаване на емоционална интелигентност.

1. Проявете емпатия към детето си.
Всички ние знаем колко е важно и хубаво някой да прояви разбиране към позициите ни. Няма как да разрешим всичко, което разстройва детето ни, но можем да приявим емпатия.

2. Позволите му да изрази чувствата си,въпреки поставените вече граници на действията му.
Децата ни имат право на своите чувства. Това,което трябва да направим ние е да им предоставим по-добър начин да ги изразят. Например: ”Разбирам,че си ядосана, че сестра ти е счупила твоята играчката, но ние не се удряме. Сега ще отидем заедно да поговорим с нея, аз ще съм до теб и ще ти помогна да и обясниш как се чувстваш.”

3. Трябва да опишем ситуацията,така че детето да разбере емоционалните си преживявания.
Когато то е под влиянието на емоции, действа под контрола на дясното полукълбо. В този случай е нужно ние да включим в действие и лявото полукълбо, отговарящо за логиката. В противен случай емоциите ще останат неразбрани и само ще объркат детето. Проявявайки емпатия към чувствата му, ние помагаме то да открие смисъл за случващото се. Важно е да назоваваме чувствата му: ”Много си ядосан или разочарован”; ”Когато отидохме на преглед при лекаря, отначало се страхуваше да седнеш да те прегледа, но хвана ръката ми и прояви смелост ,а лекарят каза, че не е виждал по-смело дете от теб.”

4. Важно е да научим детето да се справя с проблемни ситуации.
Почти винаги,когато децата усетят, че емоциите им са разбрани и приети, те започват постепенно да се разсейват и губят силната си тежест. Това от своя страна дава възможност за справяне с проблема. Понякога те успяват да се справят сами, понякога имат нужда от помощта ни. Важно е да им даваме възможност да опитват да решават проблемни ситуации, защото в противен случай рискуваме да им изпратим грешно послание и да започнат да се съмняват в способността си да се справят самостоятелно.

5. Възпитание чрез игра.
Много е изказано по темата за детската игра. Всеизвестно е,че децата учат и разбират света чрез нея. Ролевата игра е начин,по който те могат да асимилират преживяното. Почти всеки емоционален проблем на детето може да бъде изигран и по този начин направен по-лесен за разбиране и приемане от детето.

Дори и без да го забелязваме, ние непрекъснато показваме на детето си как да се справя с емоциите си. Начина, по който реагираме на чувствата му моделира връзката му, както с неговите собствени емоции, така и с тези на околните. Това оказва влияние за цял живот.
Call Now Button