Игровите прийоми за въздействие при деца с умствена изостаналост са форма на “помощ” и се реализират в една по-непринудена и изпълнена с много положителни емоции среда. Децата с умствена изостаналост като всички други деца обичат да играят, макар че не винаги могат да схванат правилата и изискванията на игровата ситуация. На помощ в случая идва специалистът, който може да редуцира както правилата на играта, така и изискванията за самите деца.

Важен момент на всяка игрива ситуация е формирането на положително отношение към предстоящата дейност. Това означава, че лицето, което се ангажира с тази дейност, трябва да познава много добре децата, с които ще работи, да знае какви са нарушенията им и техните образователни потребности, да ги мотивира по най-подходящия начин за предстоящото занятие. Той трябва да умее да показва, да обяснява и да внушава определени действия или модели на поведение. По този начин детето с увреждане ще се превърне от пасивен слушател и наблюдател в активен участник.

Предпоставка за успешна игрова дейност е подходящото групиране на участниците.

Това означава идентификация на различията и възможностите на всеки участник за включването му в колективна игрова и практическа дейност.
Генерална цел на игровата дейност е подобряването на качеството на живот у децата с умствена изостаналост и вграждането им в обществото чрез създаването на формални и неформални отношения между лицата с умствена изостаналост и другите участници в играта.

Общуването чрез играта при децата с умствени изоставане е затруднено поради нарушената цялост на когнитивната сфера, от една страна, и от друга,от факта,че те не умеят нито да създават игровите правила, нито да ги изпълняват. По тази причина децата с умствена изостаналост много место остават изолирани от детския колектив и общуването се изразява най-често в наблюдаване на играещите деца, което, разбира се, много бързо им омръзва и те започват да бездействат и скучаят.

В сравнение с продължителността на игрите на децата без увреждане при децата с умствена изостаналост времетраенето на твхните игри е доста кратко(не повече от двадесет минути).

Играта е неразделна част от развитието на деца както в норма ,така и със СОП.

Свържете се с мен

Основни задачи

Основни задачи, които се решават чрез игра при деца с умствена изостаналост са :

• Диагностични – Много често чрез игрите могат да се установят особеностите на познавателната дейност на децата с умствена изостаналост. Това се отнася много за невербалния интелект.
• Възпитателни – Те имат отношение към социализацията на децата с умствена изостаналост. Повечето игри се играят съвсместно или с други деца,или със съответния специалист. Чрез играта у децата с умствена изостаналост могат да се формират ценни личностни качества, свързани с готовността да си помагат сами или на друг участник в играта, а така също и адекватни оценъчни и нравствени убеждения,които имат убеждения, които имат отношение към опазването на живота и здравето на самото дете и другите около него.
• Образователни – Те са свързани с усвояването на определени знания, умения и навици по вееме на играта. Образователното съдържание на играта се опредля от степента нанинтелектуалното нарушение, качеството на живот и възрастта на детето с умствена изостаналост. Пресъздавайки различните житейски ситуации и най-вече взаимоотношенията между хората, децата с умствена изостаналост чрез играта натрупват опит,знания,умения да се отиентират и живеят в света, към който принадлежат.
• Корекционни – Те са насочени към преодоляване на нарушенията в познавателната дейност и подготовката им за самостоятелен начин на живот при помощ от заобикалящите ги.

Играта е доминираща дейност на детето през периода на предучилищната му възраст, но не загубва своето значение и на по-късен етап. Това важи както за децата с увреждане, така и за децата с умствена изостаналост.

Играта има някои общи белези с други дейности (трудова,учебна), но същевременно се различава от тях.

Най-значимите нейни характеристики са:

Чрез играта детето се приобщава към обществения живот,изгражда социални умения. Тя има действен характер.В нея то проявява активността си към околната среда.
Играта е спонтанна дейност. Дори и да нямат поставена задача да играят,децата винаги имат готовност за нея.
Много рано в детските игри се включва и речта. Детето разговаря не само с другите деца и близките си, но и с играчките.Това не е “егоцентрична реч”, а пълноценна такава,чрез която то общува,макар и с въображаеми партньори.

В обобщение, играта е целенасочена, съзнателна дейност на децата, в която те възпроизвеждат по свой начин явленията в обществото и природата. Играта е своеобразна подготовка за живота.