Специфични обучителни трудности
Дисграфия
Дисграфията е разстройство на способността за учене, поради нарушения в умението за писане.Описващите симптоми са свързани с грешки в преписването на букви и думи, в последователността на буквите в думата, организацията и свързаността на написаното.Овладяването на ръкописните букви е силно затруднено.
Дислексия
Дислексията е с неврологичен произход и е свързана с трудности в четенето – налице е невъзможността да се усвоят (чрез стандартните обучителни подходи) връзките между звуците, буквите и думите, поради което е затруднено разбирането на прочетените фрази и текстове. Често се наблюдават дефицити в общоречевите умения и моториката. В много от случаите, тези деца изпъкват с добри пространствени възприятия, творческо мислене, артистични заложби, умения за рисуване и други.
Дискалкулия
Дискалкулията е свързана с основни аритметични умения, като затрудненията са във възприемането, разбирането или възпроизвеждането на пространствена информация. Учениците, които имат дискалкулия трудно помнят цифри, дати, факти и процедури, не разбират простите концепции за смятането и числата, понякога дори бъркат букви и цифри. Дискалкулията оказва влияние на способността на децата да запомнят и разпознават числа( особено на аналогови часовници), да измерват скорост или температура и да смятат цени.
Диспраксия
Диспраксията представлява нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Много место децата с диспраксия изглеждат тромави и непохватни, затрудняват се в усвояването на грубите моторни движения, свързани с баланс и координация, както и фините движения, свързани с работа с предмети. За тези деца писането и усвояването на клавиатурата е затруднено.
Вербалната диспраксия е трудност в произнасянето на звуците, сричките и думите.Дължи се на слабата координация между устните, езика и челюстта породена от затрудненията в съзнателната организация на тези мускули. Има случаи, когато хората с диспраксия са с нарушена сензорна интеграция-например са чувствителни или нечувствителни на шум, светлина, допир.
Свържете се с мен
Могат да се назоват някои основни симптоматични особености, които да ни дадат сигнал за специфични обучителни трудности у детето:
– Трудности при подбора на думи и грешното изговаряне на думи;
– Нарушение в разбирането на устните изказвания и неправилно интерпретиране;
– Трудност при усвояване на нови умения до степен на автоматизация, например шофиране, четене, писане;
– Слабо усещане за време, дезорганизираност, бъркане на дати, часове и ангажименти;
– Слаба краткосрочна памет-трудно преписва от дъската, трудно помни инструкции;
– Грешки при четенето и писането като например объркване и пропускане на звуци и думи, неправилна подредба на буквите в думата при спелуване
– Лошо фини моторни движения-например затруднение да контролира химикалката, грозен почерк, много задрасквания;
– Кратко задържане на вниманието и доста слаба концентрация;
– Хипер или хипо активност;
– Неадекватни емоционални прояви ( избухливост, затвореност )
– Затруднения при разбирането и пресъздаването на прочетен текст;
– Затруднения при усвояването на цифрите и знаците в математиката.
Разбира се, не е задължително всичко изброено да е налице за да се определи наличието на обучителни трудности у детето, нито е достатъчен само един симптом.
Затрудненията и овладяването на училищните умения усложняват процеса на адаптиране към училищната среда и изискват изключително много усилия от страна на родителите и специалистите за да се преодолеят дефицитите. В повечето случаи специалните потребности на детето се установяват с постъпването му в детска градина или училище и е възможно да мине известно време преди те да бъдат констатирани.
Често като вторичен проблем от затрудненията в ученето могат да се появят психологически бариери в социалното взаимодействие, изграждането на реална самооценка, саморегулация на поведението, дори агресия. Детето има нужда от подкрепата на заобикалящите го хора, за да се научи да изразява себе си, да побеждава предизвикателствата и да се справя с гнева си.
Важно е да де вземе под внимание и фактът, че училищните затруднения не винаги са причинени от невъзможност за учене. Тревожност, стресови ситуации, депресия, емоционални състояния, оказващи влияние на концентрацията могат значително да се отразят върху учебните успехи на детето.
В терапевтичната работа трябва да сме сигурни, че не съществуват две еднакви деца и дори при идентични диагнози е нужно да се изберат подходи, които да бъдат съобразени с индивидуалните особености на всяко дете.
Ранната диагностика е от първостепенно значение за установяването на евентуални бъдещи трудности в училищна възраст.
Превенцията е важна от гледна точка на изготвянето на подходящ подход и програма, съобразена с индивидуалните нужди на детето. По този начин то има възможност да отработи навреме трудностите си и/или да изгради работещ механизъм за справяне в средата.