Какво е сензорно интегративна дисфункция (СИД)?
При определени поражения на мозъка той проявява неспособност да обединява и интегрира информацията получена от сензорните системи. Те осигуряват усещанията идващи от зрението, слуха, вкус, обоняние, допир, поза и движение на тялото. Мозъкът създава обща картина на получаваната от различните сетива информация,която се свързва с вече наличната. Благодарение на това произвеждаме смислен отгововр и реагираме адекватно на околната среда.
Сензорната дезинтеграция води до патологични поведенчески модели от три типа:
1. Деца търсещи сензорни стимули.
Нервната система на тези деца не винаги разпознава сензорната информация, която достига до мозъка. Поради тази причина те се нуждаят от сензорна стимулация. Децата търсят непрестанна стимулация, по-интензивен и сензорен опит. Поведението им се характеризира с:
– предпочитания към прекалено силни звукове
– хиперактивност
– липса на реакция при докосване,на болка
– участие при опасни дейности
2. Деца, избягващи сензорни стимули.
Нервната система на тези деца възприема прекалено интензивно дразнителите и те се чувстват сякаш са постоянно “обстрелвани” с информация. Такива деца се опитват или да избягват или да намалят усещанията, не обичат да бъдат докосвани, имат предпочитания към определени материи дрехи.
– чувстват се дискомфортно в шумна и претоварена среда
– отговарят с агресия или отдръпване на докосване
– страхуват се да рискуват или да опитат нови неща
– придирчиви към храна или свръхчувствителни към миризми

Тези деца имат проблеми в планирането и извършването на действия. Основните проблеми, които срещат са във формирането на цел или идея или в развитието на нови моторни умения. Често са непохватни и тромави. Те могат да имат:
– предпочитания към познати дейности или игри
– лоша обща моторика(хвърляне на топка,ритане)
– лоша фина моторика(писане)
– трудности с координирането на движения
– трудности с имитацията на движения
Наличието на сензорно-интегративна дисфункция е добре познато при аутизъм, дислексия, ХАДВ и други.
Как всяко от сетивата влияе на поведението ни?
Зрение
Очите ни ни предоставят информация за светлина, цвят, жестове, местонахождение и други. При правилно получена и анализирана информация,ние четем, ориентираме се, чувстваме опасност, разбираме жестове и мимики. Ако едно дете е с висока чувствителност към зрителни шумове и възможно да се стресне при наличието на голяма група от хора и да се затвори в себе си.
Както и посещението на място с много цветове, ярка светлина или активно движение е възможно да го възбудят прекалено много. Хора със сензорно интегративна дисфункция може да реагират неадекватно на изражението на лицата на околните, заради неспособността си да преработват зрителните данни.
Свържете се с мен
Благодарение на ушите си ние чуваме музика, гласове, сигнали и други. Ако мозъка ни получава и анализира правилно получената информация от ушите ни, ние можем да слушаме музика, да се наслаждаваме на звуците в природата, да изпълняваме команди.
Човек с правилна интеграция на сетивата е способен да стои на шумно място с музика и силен говор и същевременно да води разговор с човек седящ срещу него. При тази ситуация мозъкът отсява непотребната информация и се фокусира върху думите на събеседника. За разлика от него човек с дисфункция на сензорната интеграция ще чува всички тези звуци на еднакво ниво и ще усеща, че всеки един го атакува. Не би могъл да води разговор с никой.
Нека си представим едно такова дете в класната стая заобиколено от детски разговори, шум на столовете, музика, мачкане на листи, щракане на химикал. Вероятността да започне да де държи неадекватно от раздразнение и неспособност да отсее ненужната информация е голяма. Възможно е да започне да се държи глупаво или странно, като гледа в една точка или тропа с крак например.
Почти винаги вкуса ни доставя удоволствие. Ядем това, което ни е вкусно, но много често вкуса може да ни предупреди за опасности. Например разбираме, че млякото и супата са вкиснати или храната развалена. Човек със СИД може да е изключително капризен или да яде на практика всичко. Това може да доведе до неприятности основно до родителите на съответното дете, отколкото на учителите му.
Нашите тела изцяло са покрити с чувствителни рецептори на осезанието. Чрез тях възприемаме болката и удоволствието, студа и топлината, мекотата и твърдостта.
Ако нашия мозък правилно преработва тази информация, то ние ще се усмихнем при ласката на любим човек, ще се отдръпнем при допира на гореща чиния. Но човек със СИД може да реагира рязко на приятелско потупване по рамото, а ако е недостатъчно възприемчив към докосването, то може да пренебрегне сериозна травма и да я възприеме като драскотина.
Такива деца не умеят да чакат ред на опашка, защото ще докосват всички или ще имат усещането, че всички пипат тях. В училищна среда може да възприемат докосването от съученик като удар и да отреагират на това.
Много от децата със СИД щракат с пръсти, гризат си ноктите или си дърпат косите.

Освен изброените до момента сетива, има още две системи, които играят важна роля в способността на мозъка да получава информация и да реагира на нея.
Една от тях е вестибуларния апарат, който контролира движението и равновесието. Човек със СИД може да е много слабо или много силно възприемчив към движението което може да предизвика повръщане при возене в автомобил.
Възможно е да се страхува от височини и да стои в преобърнато състояние. Това състояние се описва като гравитационна неувереност. Именно проблем с вестибуларния апарат кара някои деца да пълзят с високо вдигната глава. Дете със СИД може да изпитва трудности в час по физкултура, където от него се изисква да бяга, да се катери или да виси на краката си.
Недостатъчната възприемчивост на движението се изразява в постоянното движение на детето: скача, маха с ръце, шава, върти се.
Често децата със СИД се държат сякаш имат синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, защото не стоят на едно място.
Това е системата контролираща положението на тялото.
Отговорна е за положението на тялото в пространството. Ако тя работи правилно, ние без никакъв проблем ще можем да стоим на стол без да паднем, да стиснем тубичка с паста за зъби и да изкараме точното количеството, което ни е необходимо, да изкачваме стълба без да гледаме в краката си.
Нарушението на системата неминуемо носи след себе си проблеми. Когато човек не знае до къде да протегне ръката си, може да удари някой. Може да настъпва хората по краката без дори да го осъзнава. Такъв човек може да е тромав и непохватен, възможно е да има нарушена моторика и да не знае как да си използва тялото.
Например, когато минаваме през ниска врата, ние знаем, че трябва да наведем главата си за да не я ударим, а човек с нарушена моторика няма да знае колко да се наведе.
Трудностите в сензорната интеграция могат да са придружаващо състояние или да прикриват друг проблем.
Всяко притеснение от страна на родителите е естествено и е желателно да бъде потвърдено или отхвърлено от специалист.