Тревожността е един от често срещаните проблеми, засягащ психичното здраве на децата и юношите. В много от случаите, тревожните деца са добре възпитани, тихи и прекалено старателни. Затова често остават незабелязани от учителите. Други е вероятно да бъдат по-активни и смущаващи, съответно ще бъдат забелязани като деца страдащи от хиперактивност и дефицит на вниманието. И в двата случая често децата няма да получат помощта и подкрепата, от която така силно се нуждаят. За голямо съжаление, на която, ако не е обърнато необходимото внимание е възможно да доведе до пропуснати възможности в развитието и отношенията и в бъдеще до понижено качество на живот.

Тревожността е естествена човешка реакция и изпълнява важна функция: “тя е системата,която ни алармира”, когато усетим заплаха или опасност. Когато ума и тялото реагират, можем да усетим разнообразен физически дискомфорт като: трудно дишане, замаяност, болки в корема, сърцебиене, изпотяване или треперещи крайници и други. Всичко това се причинява от силен приток на адреналин и други стресови хормони, които подготвят тялото за “бягство от опасността“, така наречената реакция “борба или бягство”.

Родителите често казват, че са усещали нещо различно у децата си от ранна възраст, но не са успели да го разпознаят веднага като проблем с тревожността. Някои изчакват детето да “израсте периода”, като не осъзнават колко може да се задълбочи. Други родители приемат тревожността като нещо съвсем нормално, защото и те са се чувствали по подобен начин като деца. В резултат на това, родителите на тревожните деца и юноши се чувстват разочаровани, объркани или съкрушени.

https://sonyatrifonova.eu

Хубавото е, че има много литература относно тревожността, както и много специалисти, които имат богат опит с подобни тревожни състояния.

Какви са признаците на тревожност при децата?

Когато малките деца се чувстват тревожни, те не винаги могат да разберат или изразят това. Твърде вероятно е да станат раздразнителни или разстроени. Може да се появят трудности със съня като например кошмари, редки или константни изпускания през нощта, чести събуждания. Също така, характерни физически оплаквания от страна на тревожните деца могат да бъдат загуба или прекален апетит, болки в корема, сърцебиене, треперене, разнообразни тикове.

При по-големи деца се наблюдава липса на увереност. Някои е възможно да изглеждат неспособни да де справят с обикновени ежедневни предизвикателства. Други може да отказват да опитат нови неща. Възможно е също така да де концентрират трудно, да изпадат в гневни изблици, да имат негативни мисли или да имат предчувствия за нещо лошо, което предстои. В подобни случаи, децата започват са избягват елементарни дейности като: да ходят на училище, да се виждат с приятели, да излизат на обществени места.

Свържете се с мен

Какво може да отключи тревожност при децата?

От около 6 месечна до три годишна възраст доста често при малките деца се наблюдава тревожност при раздяла с близък възрастен. Децата може да плачат неконтролируемо, когато са разделени от родителите си или друг близък, значим възрастен. Това е нормален етап от развитието на едно дете и би трябвало да отшуми на 2 до 3 години, ако възрастните реагират на тези раздели с разбиране.

Децата преживели тревожно или травмиращо преживяване като например природно бедствие или автомобилна катастрофа е твърде вероятно да страдат от висока тревожност след това.

https://sonyatrifonova.eu

Всяко дете реагира по различен начин на житейските промени. Преместването в ново училище или нов дом са идеален пример за подобни промени. Някои деца са склонни към безпокойство и тревожност. Често срещано явление е в предучилищна възраст, децата да развият специфични страхове. Най-характерните от тях са: кръв, зверове, бури, насекоми, тъмнина, инжекции, вода, височини.

Семейните конфликтни ситуации и неразбирателства могат да накарат децата да се чувстват несигурни и тревожни. Напрежението и скандалите между родителите, често могат да покачат тревожността у децата.Раздели, придружени с неразбирателство и неясни граници, също могат да допринесат за това.

Социална тревожност-по-често се наблюдава при тийнейджърите. Изразява се в избягване на социални събирания или оправдания за да се измъкнат от тях. В тази възраст децата са склонни и предпочитат да общуват по-свободно във виртуалния свят, понеже там социалната заплаха е по-малка.

Кога тревожността е проблем за децата?

Тревожността се превръща в проблем за децата, тогава, когато започне да пречи на е ежедневието им. Много деца вероятно биха се чувствали леко напрегнати преди изпит, но повечето ще намеря начин да потушат това и да се адаптират. Възможно е по-тревожните деца изобщо да не успеят да стигнат до предизвикателната ситуация заради физически дискомфорт, причинен от тревожността. Силното безпокойство ги спира да взимат участие в дейности в училище или в други социални среди. Техните притеснения и страхове изглеждат несъразмерни с проблемите в живота им.

Подобни състояния са могат да навредят на психическото и емоционалното благополучие, което дава негативен ефект на тяхната увереност и самочувствие.

https://sonyatrifonova.eu

Възможно е да се дистанцират и да полагат огромни усилия за да избегнат ситуации, които ги карат да се чувстват напрегнати.

Как можем да помогнем на тревожно дете?

Най-важното нещо е да се разговаря с детето относно неговите притеснения и тревожност. То се нуждае от това, да бъде успокоено и да се увери, че чувствата му са важни и чути. Валидирането не винаги означава съгласие. Не бива да омаловажаваме страховете му, но и не бива да ги усилваме. Добре е да му покажем, че е чуто, че сме съпричастни с него, че го разбираме и да усети, че може да се изправи срещу страховете си. Посланието, което му изпращаме е: “Знам, че се страхуваш и това е напълно нормално. Аз съм тук и ще ти помогна да преодолееш това.”

Полезно е да насърчаваме детето да говори за своите чувства.Задаването на отворени въпроси, помага да се избегне подхранването на цикъла тревожността- “Как се чувстваш за теста утре?”, вместо- “Тревожиш ли се за теста утре?”

https://sonyatrifonova.eu

Ако детето е достатъчно голямо е добре да му обясним какво представлява тревожността и какви са физическите ѝ ефекти върху телата ни. Друг начин за облекчаване на тревожността при деца е да ги научим да разпознават признаците на безпокойство у себе си.

Важно е да знаят, че могат да потърсят помощ от възрастните, когато им се наложи.

Ако детето е развило тревожност, поради травмиращи събития, като например загуба на близък или раздяла, можете да потърсите филми или книги, подходящи за възрастта му, те ще му помогнат да разбере чувствата си. Тези ресурси ще имат най-положителен ефект, ако заедно гледате филма или четете книгата и след това разговаряте по темата.

Винаги мислете една стъпка напред – ако знаете, че предстои някаква промяна, подгответе детето, като разговаряте с него за това какво ще се случи и защо това се налага. Децата се нуждаят от това да им се обясняват новосъздалите се ситуации и какво предстои около тях. Спокойствието на възрастния, но и неговата честност спрямо чувствата му, вдъхват увереност.

Call Now Button