– Удължаване на думите
– Повторение на определени думи,срички или фрази
– Спиране,неизговаряне на определен звук или сричка
Заекването е форма на нарушение на речевата плавност, прекъсване на потока на речта. Често заекването изчезва от само себе си до 5 годишна възраст. При някои деца продължава по-дълго. Ефективната и навременна терапия може да им помогне да се справят с това.
Заекването най-често започва между 2 и 8 годишна възраст, в периода, в който децата се учат да общуват. Проговаряйки, детето овладява сложни мускулни, координационни движения, да изказва гласно мислите си, да изразява или сдържа при необходимост емоциите си. През този етап се появява лека дисхармония между говорното и езиковото развитие, което в нормален ход и темп на развитие се преодолява.
Има деца, които значително късно “отключват” заекване. Колкото по-сложни и по-дълги изречения използват децата, толкова техния мозък се “лута” в търсенето на подходящи думи. Това търсене може да повлияе на контрола на създаването на речта. Когато двигателните пътища не могат да поддържат езиковите сигнали, се случва именно то. Някои от заекващите деца имат допълнителни проблеми, които е възможно да допринесат за речева дисфлуентност също като,примерно: обучителни затруднения, късно проговаряне, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Какви са признаците на заекване?
Възможно е детето да заеква само за няколко седмици или месеца. В много от случаите при деца започващи да заекват преди 5 годишна възраст е възможно да спрат от само себе си без да се налага логопедична терапия. Ако заекването обаче е често, влошава се и едновременно се появят движения на тялото и лицето, консултацията с логопед около 3 годишна възрат на детето е важна.
Често заекването се усилва с постъпването на детето в началното училище. Ако то заеква в първи клас е наясно с проблема и е твърде вероятно да изпитва притеснение и смущение. Възможно е съучениците му да акцентират вниманието си към него и дори да го дразнят. Това е важен момент, в който се налага да разговаряте с учителя за проблемите с останалите. Също така и той е човекът, който да намали стресовите ситуации за детето.
Свържете се с мен
Как могат да помогнат родителите?
Избягвайте да настоявате детето да чете на глас, ако това увеличава заекването или го притеснява. Вместо това насърчавайте дейности, който не изискват толкова разговори.
– Не прекъсвайте детето и не го карайте да започва отначало.
– Не го критикувайте да мисли преди да говори.
– Оставете детето да довършва мисълта и изреченията си.
– Опитвайте се да не изглеждате притеснени. Говорете бавно и ясно с детето си.
– Създайте приятна семейна атмосфера. Нека детето възприема говоренето като нещо забавно и приятно.
– Говорете бавно. Нужна е практика за да усъвършенствате това. Моделирането на бавна скорост на говора ще помогне за плавността на говор у детето ви.
– Съсредоточете се върху съдържанието на това, което казва детето, а не върху начина, по който е поднесено. ”Заекването не е в устата на говорещия, а в ушите на слушащия”.
Каква е причината детето ви да заеква?
Кога е добре да потърсим помощ?
Важно е да наблюдаваме детето и да потърсим помощ от специалист,ако:
– Детето има специфични движения на лицето и тялото, които съпътстват заекването.
– Детето по всякакъв начин се опитва да избягва говоренето.
– Често повтаря звук или сричка.
– Речта му звучи странно.
– Сменя думи от смущение, че заеква.
– Забележите нарастващо напрежение на лицето, стягане на мускулите, отговарящи за речта.
Ако имате притеснения от какъвто и да било характер, не се колебайте да се консултирате със специалист. Всяка навременна намеса би довела до положителни резултати.