А това, че не разбираме защо го преживяваме.
Понякога най-трудното не е това, което преживяваме.
А това, че не разбираме защо го преживяваме.
Какво стои зад човешката болка?
Не зад диагнозата. Не зад симптома. А зад самия човек.
Защо тревожността понякога се превръща в начин на живот?
Защо едни и същи отношения се повтарят?
Защо храната се превръща в утеха… или във враг?
И все още ме водят.
Защото вярвам, че зад всеки симптом има история.
И че всяка история заслужава да бъде чута.
От години си задавам един и същ въпрос.
А зад самия човек
Защо тревожността понякога се превръща в начин на живот?
Защо едни и същи отношения се повтарят?
Защо храната се превръща в утеха… или във враг?
Тези въпроси ме доведоха до психологията. И все още ме водят. Защото вярвам, че зад всеки симптом има история.
И че всяка история заслужава да бъде чута.
Погледът ти ще стане ясен едва когато можеш да погледнеш в собственото си сърце.
Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се пробужда.— Carl Gustav Jung
Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се пробужда.
— Carl Gustav Jung
Соня Трифонова – Магистър психолог
Понякога онова, което днес наричаме проблем, някога е било начин да се справим. Да разберем защо вече не ни помага е част от пътя към промяната.
И понякога именно възможността да видим различно е първата крачка към онази вътрешна работа, от която започва промяната.
За мен
Психологията
За мен никога не е била просто професия. Тя е начин, по който се опитвам да разбирам човека. И себе си.
Обучение
Продължавам обучението си по системен подход, фамилна и арт терапия към ПИСЕЛ. Завърших специализирано обучение по психотерапевтични методи при работа с хранителни разстройства – нервна анорексия, булимия невроза и компулсивно преяждане.
Практика
Работя като психолог в детска градина. Всеки ден децата ми напомнят, че зад всяко поведение има причина. Че зад всеки страх има нужда. И че понякога най-важното не се казва с думи.
Днес
Продължавам да уча. Продължавам да бъда в лична терапия. Продължавам да работя под супервизия. Не защото вярвам, че някога ще знам достатъчно. А защото вярвам, че срещата с другия започва от готовността непрекъснато да срещаш и себе си.
Соня Трифонова
Магистър психолог
Работя с деца, юноши и възрастни.
Понякога онова, което днес наричаме проблем, някога е било начин да се справим. Да разберем защо вече не ни помага е част от пътя към промяната.
Зад тревожността, хранителното поведение, трудностите във взаимоотношенията или вътрешното напрежение често стои история, която заслужава да бъде разбрана.
Терапията отваря пространство за различна перспектива. Не непременно по-правилна, а такава, от която може да стане видимо онова, което досега не сме успявали да видим.
И понякога именно възможността да видим различно е първата крачка към онази вътрешна работа, от която започва промяната.
За мен
Тя е начин, по който се опитвам да разбирам човека.
И себе си.
Продължавам професионалното си развитие в дългосрочно обучение по системен подход, фамилна и арт терапия към ПИСЕЛ.
Завърших специализирано и сертифицирано обучение по психотерапевтични методи при работа с хранителни разстройства – нервна анорексия, булимия невроза и компулсивно преяждане.
Работя като психолог в детска градина и развивам своята частна психологическа практика.
Продължавам да се обучавам.
Продължавам личната си терапия.
Работя под супервизия.
Не защото вярвам, че някога ще знам достатъчно, а защото вярвам, че срещата с другия започва от готовността непрекъснато да срещаш и себе си.
Как виждам терапията
Не мисля, че терапията
поправя хора.
Не мисля, че премахва болката.
Но вярвам, че когато болката бъде разбрана, тя престава да бъде единственият начин, по който психиката ни говори.
Всеки човек носи своя история.
Своя ритъм. Своя начин да се справя.
Моята работа е да бъда до него с уважение, любопитство и внимание към тази история.
Хранителни разстройства и емоционално хранене
Тя може да бъде утеха. Контрол.Наказание или
начин да понесем чувства за които никога не сме намерили думи.
Интересувам се от човека.
От неговата история. И от това как тя може постепенно да бъде разбрана.
Как виждам терапията
Не мисля, че премахва болката.
Но вярвам, че когато болката бъде разбрана, тя престава да бъде единственият начин, по който психиката ни говори.
Всеки човек носи своя история.
Своя ритъм. Своя начин да се справя.
Моята работа е да бъда до него в търсенето на онова, което стои зад видимото – зад думите, поведението, страховете и мълчанието.
Затова не се интересувам единствено от симптома
Интересувам се от човека
От неговата история
И от това как тя може постепенно да бъде разбрана.
Все още вярвам, че най-важните въпроси за човека
нямат кратки отговори.
Може би затова продължавам да ги търся – в книгите,
в обучението, в терапията и във всяка истинска среща с друг човек.
Все още вярвам, че най-важните въпроси за човека
нямат кратки отговори.
Може би затова
продължавам да ги търся
– в книгите,
в обучението, в терапията и
във всяка истинска
среща с друг човек.
